За автора

  1. Биография

    а) рождение

      1. януари 1848г.
    • гр. Калофер

    б) образование

    • Калофер
    • Карлово
    • Одеса

    в) смърт - 02. юни 1876г. на вр. Вола

  2. Творчество

    а) единствена стихосбирка - "Песни и стихотворения от Ботйова и Съамболова" (1875г.)

    • в съавторство със Стефан Стамболов

    б) идеи и мотиви

    • просвещенски и романтически идеи
    • фолклорни образи

"Борба"

  1. История на творбата - публикувана за първи път в Ботевия вестник „Дума на българските емигранти“ през 1871 г.

    • 1875 г. поетът добавя финалните 10 стиха

  2. Жанр и композиция - астрофично стихотворение, съчетаващо елегични и сатирични елементи

    а) първа смислова част (1. до 9. стих) - лирическият Аз говори

    • за пропиляната си младост („в тъги, в неволи младост минува“)
    • за терзанията и яростта си („на душа лежат спомени тежки,/злобна ги памет често повтаря“), породени от невъзможността хората да бъдат изтръгнати от „мъртвешкия сън“ на робството и заблудата

    б) втора смислова част (10. до 22. стих)

    • обрисуване на преобърнатите в тогавашното общество ценности („свестните у нас считат за луди“)
    • изобличаване на социалната несправедливост, поддържана от образите на попа, учителя и журналиста („и на обществен тоя мъчител/и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител“)

    в) трета смислова част

    • посочване на причините за покорството и апатията
    • проциване на "свещената глупост", изречена от

  3. Теми, идеи и мотиви

    а) идеи

    • за робството като духовна категория - поробен, индивидът губи основни човешки ценности (вяра, любов, надежда)
    • за "свещената глупост" („Бой се от бога, почитай царя“), изречена от Соломон, която заставя хората пасивно да понасят страданията и несправедливостите

    б) контрасти - текстът изобилства от оксиморони

    • мъдрост-глупост
    • истина-лъжа
    • човек-скот
    • разум-лъжлива вяра;
    • прогрес-сън

  4. Герои

    а) лирическият Аз

    • следва просвещенските идеи
    • борец за социална справедливост
    • бунтува се срещу догмите и лъжите
    • критикува първоизточниците на робството- инертността на духа, битовата рутина, неосъзнатата уседналост и навика
    • пародира насърчаващото към покорство християнско смирение

    б) тираните

    • попът, учителят и вестникаринът съдействат на обществения мъчител
    • използват библейските постулати, за да заставят хората към покорство
    • част от тях са и интелигенция, която учи хората на наивно смирение

    в) жертвите

    • лирическият Аз изпитва съжаление към тях, но не оправдава тяхното бездействие - те също трябва да носят отговорност за своята ситуация
    • духовно незрели
    • слушат лъжите на властниците и им вярвар слепешки

"До моето първо либе"

  1. История на творбата

    • публикувано за първи път на 22. юни 1871 г. във вестник „Дума на българските емигранти“

  2. Композиция

    а) жанр - лирическо стихотворение, с елементи на елегия

    б) композиционен план - 9 строфи

    • от 1. до 3. строфа - лирическият говорител отхвърля някогашните любовни заблуди, разпознати като „отрова“ и като болезнен спомен от миналото
    • от 4. до 6. строфа - разгръща се картината на робското настояще чрез призива на лирическия аз към либето да се вслуша в народните стенания
    • от 7. до 9. строфа - представят се естетизираната смърт и желанието на героя да жертва себе си в името на своя идеал

    в) похвати

    • изповеден характер
    • много глаголи в повелително наклонение - "запей", "млъкни", "махни се", "забрави"

  3. Теми, проблеми и конфликти

    а) темата за човешката активност

    б) темата за любовта и човешкото интимно споделяне

    в) мотивът за песента

    г) мотивът за погубената младост

    д) темата за живота и смъртта